thx.

Standard

благодаря ти, непознати човеко, който ме омая така и ме вдъхнови да пиша.
благодаря ти, далечни човеко, до когото сигурно никога няма да се докосна.
благодаря за магията, с която ме дари.

точка.

отново се потапям в нов свят, който ме примамва да го изуча напълно и да вярвам толкова, че да ми се завърти главата от щастие и очарование.
не е ясно колко заблуди ще срещна, но..от прекалено дълго време се стремя към това, за да се разубедя преди да съм набрала скорост.

слънчевите хора. спокойните хора. хората, които гледат в светлината и там виждат..свободата (?).
сияние в мрака. батерии от плът и кръв.

и да..

Бъди.

магия.

Standard

ех, застой, застой.
от месец и половина не съм писала тук, а сякаш има толкова много промени. не знам дори дали трябва да ги споменавам, но..чувствам се напълно различен човек. някак странно е, но пък и приятно.
не мога да опиша дори и промяната и така ми стои сухо, но виждам светът по особен начин. и пак, много е красиво.
осъзнах това преди седмица и постепенно идеята навлиза в живота ми и днес се затвърди..но за това по-късно. :>

чудя се с какво друго мога да се похваля, но ..първо ще ми се наложи да прочета последния си пост. ;д
окей, окей. завършека на лятото ми?  беше странно спокоен и магически. дните минаваха толкова бързо, че дори не усетих, кога пак тръгнах на училище. последна година, а? ;д уффф..;D

стига толкова за лятото, де. продължавам по същество.
днес, вечер, алеята. колко много хора се преплетоха ей тъй, в спомените ми. всички лица, които са били там и в усмивките, и в „сълзите“.
обхвана ме меланхолия по безгрижието и липсата на простотии.
сякаш за момент видях всички, които винаги ще бъдат в спомените ми. как може да съществуват хора едновременно толкова близки и толкова далечни?
щастлив човек съм. защото съм минала през всички тези емоции. и до мен са били тези хора.
толкова еднакви и толкова различни.

животът е прекрасен, ако се научиш да оценяваш лошото в него и да превръщаш останалото в нещо хубаво.
мисля, че намерих своя peace of mind, към който се стремях известно време. и не е място, не е компания, а е осъзнаване и равносметка.
единственото, за което съжалявам е: ‘didn’t say all the things that i wanted to say’..само че вече ми си губи бройката за колко човека става въпрос. леко повърхностно. и много грешно.
но..нали за всичко си има момент.
налице е магията, все пак.
и надъхването, което…различно е от друг път. :>

весело!

съншайни-шайн.

Standard

[заглавието липсва отново]
но трябва ли на всичко да има заглавие и всичко да има коментар и т.н., нещата просто да бъдат. едно такова сладко.

и отново празното бяло поле и липсата на мисли. или лутащи се мисли. или незадържащи се на едно място мисли. а де?
ама приятно е. то ако не беше..ехееее.
малко липсва съсредоточеността в една идея, но отворена врата за всичко останало.

с какво да се похваля – пълно разтоварване и почивка. бях забравила това усещане. и май за всяко лято казвам, че е най-якото.
еми, отново. ей, сега. точно този момент. този ден. тази седмица. месеца. лятото. ши*аното очарование. да, да, да!

„и пак се усмихвам.“ едно приятничко моткане навсякъде. и да не забравяме желанието. отдавна не бях чувствала онова прещракване вътре, което ти казва: научи това, научи онова; загуби се в тази мисъл, книга.
може би и заради това не бях писала. напомня ми и на една сентенция от онази малка синя книжка. хих.

и да Г: „аз на мен ми е удоволствие това“ :))))))))
обичам, обичам, обичам!

ии се сещам и за „тръпките, когато минаваш оттам и очакваш да видиш познатите хора“. хих. и писането на notes. и тракането в тъмнината. и всичко. дългите разказванки в 2-3-4 часа през нощта и П.И.Ф. и „ми аз оправям тва на бандата и така; ама можеш да го изтриеш; еми, не ми се занимава“. мхм, мхм!

а-у. нали. 😀

и  yellow ledbetter, и off he goes, и nothingman.

няма думи, които да опишат благодарността.
и смехът.
„детска радост“.

финито!

,

Standard

*въведете заглавие*.
седи, мисли, мисли, но дори и няма мисли. странно как с времето губиш частица магия. всичко се опростява. животът ти се превръща в безсмислена поредица от случки, минаващи хора; ставаш сутрин, минаваш си редовните занимания, лягаш вечер. един гаден кръговрат, който изсмуква всяка една енергийка от съществуването ти.
изведнъж спираш да вярваш в чудеса. спираш да вярваш в доброто. спираш да твориш. да се притесняваш за хубавите неща. губиш погледа си върху красивото. думите ти се повтарят, повтарят, повтарят. завърташ се в този кръг и накрая с последни сили изпълзяваш и се оказваш на една сива почва, която трябва да оцветиш, за да се завърнеш към себе си.

описанията са станали сухи и плоски. няма го онзи поглед. няма го изразяването, което те грабва със своята простота и магия.
няма я странната лаконичност и чувството, че си в друг свят, докато четеш.
„къде загубихме крилете си?“
къде загуби себе си. къде загуби желанието си за живот. къде загуби желанието си да бъдеш. къде загуби желанието си да намираш сили и добро във всичко.

единственото, което ти остава е да се освободиш. знаеш от какво.
усещаш го. и думите пак са слаби. просто..чувстваш.
и ти дава сили. и го мислиш. и спираш да го мислиш.
тръгваш нагоре, нагоре, нагоре, нагоре. и продължаваш.
не вярваш в Думите. отказваш да се водиш по тях. знаеш, че не трябва. знаеш, че е грешно. бягаш от това.
вярваш в себе си. вярваш?
вярваш в музиката и чрез нея градиш.
усмихваш се. даряваш, даряваш, даряваш.
зареден си.
и пак се усмихваш.
докато потъваш в забрава и в това, което си сътворил далеч от нещата, които не са за теб.
топлина.

the choice I made is simple: passion over pain.

Standard

заглавието, нали?
за пореден път го срещам тук.  кое е това тук е  въпрос, на който не търся отговор в момента. но..нали – малките неща, които имат значение.

 в края (на каквото и да било) идва времето на равносметка и на избор за това по какъв начин искаш да продължиш с живота си.
и при мен дойде краят. не знам на какво е, но го усещам. един своебразен край на интересните седмици от началото на годината или на лутането през последните няколко години.
(лутане звучи няк’во гррр. ;ддд)
след всичко това осъзнавам, че мога да разгранича бъдещето от настоящето. знам към какво се стремя. знам, че това е правилният път.  знам, че сама трябва да го постигна.

виждам и промяната  – може би в непоносимостта към лъжи, игрички и тем подобни глупости. ‘all I want is to keep things simple’, при все че и аз огелпвам доста неща, но се стремя да ги поправям навреме. вече.
откривам, че вече не се притеснявам/страхувам толкова много за последствията от думите или действията ми, защото моментът е твърде кратък и каквото е, това е.
виждам и нещата, които наистина имат значение. нещата, които бях забравила/бях оставила на заден план.

ох, доста го омазах. 😀
та..идеята, която ми дойде първоначално бе да опиша точно тази промяна, пътя и стремежите с песни.
не вярвам да е пълно, не вярвам да е точно, не вярвам да е толкова силно, колкото бих искала да бъде, но – какво ми пречи да опитам.

ще разделя песните на две групи. първата са Песните..абе Песните. 😀
втората са тези, които ме карат да се усмихвам, надъхвам..и, абе, всичкото му там, което се случва напоследък.

тъй….

ПЕСНИТЕ

(чудя се с коя да започна..тъй като в момента слушам музичка ще цъкам напред, докато не тръгне някоя..as usual -.-)


1.  Jaya the Cat – Forward
хах, не се бях сетила за нея в началото..но, нали, няма случайни неща!

‘my room 3 am, music blasting out of that system..the only other thing I got is my problems..and when life starts pushing down I just jack up that stereo and leave this freakin’ town.
you know the sound don’t belong to anyone, you can take it if you need it or just go it alone. there ain’t nothing realer in this world than when mistress music just takes control. and it just keep pushing me forward, yeah, forward into something better
..
but I don’t give a fuck at all, turn it up and tune it out, there ain’t no sense in listening to something you don’t care about
..
you know the sound don’t belong to anyone, you don’t have to justify it, you just take it if you want. and there ain’t nothing purer in this world..’

не мисля, че има смисъл от коментар, такова..текстът си е достатъчно показателен.


2. Cinderella – Bad Attitude Shuffle

‘..
can’t put my troubles on no shelf, ’cause when nobody worries for you, you got to worry for yourself
..
and it’s my life that I’m livin’, wouldn’t want to be no one else. so if you don’t like how I dot it, ya better keep it to yourself!’

мерси, че ми помогнахте на изпита! xD


3. Tesla – The Way It Is
(там, където няма цитатчета, значи целият текст вАжи :D)


4. Skindred – State of Emergency

‘..
look at the people in the streets, everywhere they don’t seem like they care and everyone is getting mad, it just seems like we’ve all lost the plot
..
now everybody can see hate is ugly and it’s everywhere. you say you wanner be free, yet everyday for the war you prepare ‘

винаги ме е карала да се усмихвам..едно такова надъхващо да бъдеш по-добър, отколкото си.


5. Jaya The Cat – The Wilderness

‘..
don’t you complicate your mind, n this world there ain’t no easy answers and you’re never gonna get nowhere if you dont take chances, oh yeah
..
somewhere around beyond this wilderness, there’s the salvation, I know!’

о, Джая, Джая!


6. Cinderella – One for Rock’n’roll

тука ще съм пас от страна на текст и  прочее..


7. Tesla – Gettin’ Better

защото винаги – it is gettin’ better!


8. Motorhead – Born to Lose
!!!!!!!!!


9.  Mr. Big – Green-Tinted Sixties Mind

‘..she just woke up, but she’s still tired, is that the telephone ringing? the curtains can’t hold back the light that’s reaching into her dreams, down in her heart – if it had fingers, it’d be tearing it apart
..
she keeps some memories locked away but they are always escaping. neclgect won’t make them fade away, they’re reaching into her dreams, down in her heart. don’t need fingers to be tearing it apart.
gotta face the day, there is no other way to clear the fog inside your mind. fill it up with dreams but all that you can seem to find.. a green-tinted sixties mind ‘

 пак онова невинно и мечтателско съществуване. remember?


10.   Sensei, Negara, Yoko – Човек на показ
….<3 

ем, тва ще е краят на първа част.
no time for more.
или, нека звучи кюл: to be continued! ;D

show me how to lie, you’re getting better all the time..

Standard

..или този момент, в който няк’ви близки хора седят, гледат те в очите и те лъжат.
тъкмо си мислех, че т’ва вече е в миналото..и к’во? изненадаа!

е, не!
ама, тъй де, чуднотии всеки ден.